МЕДИИ

21.jpg

 

Превъплъщенията на Марияна Арсенова

От “Дневник”

Последна промяна в 18:26 на 09 авг 2006, 1517 прочитания,

Марияна Арсенова

Какво общо има между оперетна прима, харпия и фолк изпълнителка? За претръпналия към кичозните издевателства от екрана български зрител тази конфигурация може да изглежда така: оперетна прима прави чалга кариера, но какво е тази харпия, или пък фолк звезда се преобразява в харпия в новия си “звезден” клип и използва оперетни арии… не би могло. Все едно опера и кънтри или пък психотрилър и чалга мелодрама. Въпреки че перверзната изобретателност на настървените за популярност български изпълнители може да прибегне и до това.

Всъщност става дума за новия сай-фай екшън на режисьора Джош Бекър “Харпии”, който се снима в България, а оперетната прима Марияна Арсенова играе една от трите харпии (митични същества между жена и граблива птица). Десетсантиметрови завити нокти и килограм допълнителна коса са украшенията, които Марияна носи от 17 дни заради новото си превъплъщение. Ефектът извън студиото е поразителен, а тълкуванията на случайните минувачи разнообразни – взимали я от изпуснала нервите си и преминала отвъд жена до зле дегизирала се фолк певица. Чалга имиджът сякаш агресирал повече хората по улиците – твърди Марияна Арсенова и се успокоява, че след снимки може да махне поне червените лещи.

“За първи път се снимам във филм и това истински ме забавлява – признава тя и забелязвам шина на показалеца й. Опитвах се да убия Стивън Болдуин, но ноктопластиката се отлепи заедно с нокътя ми” – разказва Марияна, а ръцете й потракват по чашата.

От 9 години е солистка на Държавния музикален театър и изпълнителка на централните роли в повечето представления. Завършва класическо пеене в консерваторията и две години е солистка в Старозагорската опера, а през 1996 г. се явява на конкурс за “Хубавата Елена” в Музикалния театър в София. В академията установила, че този жанр е силно подценяван от нейните колеги и преподаватели, но когато започнала кариерата си в оперетата, разбрала колко е сложно и интересно. “Изглежда леко и лесно, но се изисква много гъвкавост и различни умения. Ние пеем, танцуваме и говорим, външният вид също е важен.”Наистина елегантната й фигура потвърждава това. Още в трети курс в академията печели международна награда, а през 2004 г. получава “Кристална лира” за върхови постижения в областта на оперното и оперетното изкуство за ролята си на Анжел Дидие от “Граф фон Люксембург” от Лехар.

Играе вече десет сезона в театъра, като във всеки има поне три нови заглавия. Искрено се чудя има ли публика за този жанр. Помня овехтелите и бутафорни декори и сякаш недокоснатата естетика от зората на оперетата. Оказва се, че салоните са пълни и най-странното било, че има все повече млада публика. А тази година е започнал голям ремонт, финансиран от Министерството на културата, поради което театърът ще отвори врати чак през декември, за да отпразнува 60-годишнината от създаването си. Малко се говори и пише за оперета в България и успехите на музикалния театър извън нашите граници сякаш тихомълком преминават през публичното пространство. Още от 1999 г. театърът започва поредица от турнета в Германия, Белгия, Австрия, Швейцария и Холандия. Тръгват с огромни притеснения, тъй като отиват в меката на оперетата, но резултатът е очевиден – оттогава всяка година театърът има по две турнета в тези страни. Известността им стига и до Япония. При второто посещения с “Веселата вдовица” на Лехар през 2004 г. българите били потресени от огромния интерес на японците към тях. Имали си вече фенове, които безотказно ги следвали през цялото турне. Разбирам, че досега Марияна е пяла на немски, френски, руски, английски и италиански, изпълнявайки различни жанрове – арии, оперети, мюзикъли и евъргрийни, а всеки сезон играе поне в 10 различни заглавия, в които има централни роли.

Какви ще са новите превъплъщения? Освен че за мен и Марияна остана любопитството защо българинът бърка харпия с фолк певица, сериозното е, че театърът започва от декември с “Графиня Марица” на Калман и “Циганска любов” на Лехар. Оперетата ще ни изненада и с нов мюзикъл, който никога не е поставян досега в България – “Мис Сайгон” на Шьонберг. И в трите представления Марияна Арсенова е в централната роля. Разпитвам я за либретата. Оперетата е описвана като сценичен жанр, който има леко и забавно съдържание и който често напомня на мелодрама с хепиенд. Докато в киното нейната харпия умира – все пак Болдуин е добрият, който се бори със злото, и финалът ни е предварително ясен, то предстоящата графиня (Марица) търси истинската любов, обкръжена от алчни ухажори. Мис Сайгон обаче е млада виетнамка, която се самоубива. Сюжетът силно напомня на “Мадам Бътерфлай”, но е по-съвременен. Ще има и изпепеляваща циганска любов в табор – все пак родината на оперетата е Австро-Унгария и колоритните сюжети са повлияни от средата и увлечението на ранния романтизъм към екзотиката. От декември Музикалният театър очаква своята публика.

 

 

Публиката по цял свят остава омагьосана от таланта й на изпълнител и чара й на жена. Тя е Елена от „Хубавата Елена”, Розалинда от „Прилепът”, Ким от „Мис Сайгон”, котките Гризабела и Деметра в хитовия мюзикъл „Котките”. Красива, нежна, органична, с прекрасен глас и ярка артистичност. Това са все комплименти от иначе безжалостното перо на критиците. Това е Марияна Арсенова  –  една от солистките на Музикалния театър „Стефан Македонски”. Странно или не, пловдивчанката, която с плам в гласа обяснява, че е голям шовинист и обожава родния си град, ще стъпи пред публиката под тепетата за първи път.

Мариана Арсенова е родена в Пловдив. Завършва полувисшия Медицински институт, за да разбере, че призванието, което ще направи живота й щастлив и успешен, е пеенето. Много скоро вече е на студентските банки в Музикалната академия. За разлика от мнозина, тя започва от нулата, но пък е една от малцината, които могат да определят музикалната си реализация като успешна. Категорична е, че дължи всичко на педагозите, с които работи  –  доц. Констанца Вачкова по пеене, проф. Павел Герджиков по актьорско майсторство и проф. Георги Костов по хармония. Омъжена е и има красива дъщеря Велизара, която завършва право и бори изпитите с завидна упоритост. Семейството й в голямата си част живее в Карлово, където Мариана вече е гастролирала с колегите си от Музикалния театър. Снимала се е в редица реклами и във филма „Харпии” с участието на Стивън Болдуин.   

Изпитвам особено чувство, вълнувам се и то по много причини. „Хубавата Елена” е въобще първият спектакъл, който съм гледала на сцена. Бях дете, когато баба ми ме заведе в Пловдивската опера. После с тази роля направих дебюта си в Музикалния театър. Предстои ми за първи път да пея в родния ми град, и то отново с Елена. Преживяванията са много силни, защото с тази роля скачаш в дълбоки води, казва Мариана Арсенова.

Връщайки се назад, тя си спомня първите тръпки, когато дебютира на сцената на Музикалния театър точно с тази роля. И то след само две години в Старозагорската опера.

Получи се хубав спектакъл. Тогава бяха студентските стачки и ходехме пеша да репетираме. Беше голямо вълнение. 10 години минаха оттогава и като се обърна назад, чак се плаша колко много роли, колко различни образи съм пресъздавала на сцената. Ако някой ми беше казал, че ми предстои това, нямаше да му повярвам, с усмивка разказва оперната прима.

На въпроса  –  защо досега не е пяла в родния си град, Марияна отговаря многозначно.

Стечение на обстоятелствата, просто нямам контакти с колегите и не се е случило. В началото бе така. После се специализирах в оперетния жанр и започнах много да пътувам с Музикалния театър. От 1999-а по две турнета годишно. Трудно е да можеш да отделиш времето за репетиции и на друго място. Затова и много се вълнувам преди това гостуване. Много трудно се пее пред хора, на които държиш. Античен театър и представление с античен сюжет  –  предизвикателството е голямо, признава Марияна Арсенова.

Дали заради таланта й, или пък заради редкия шанс да играе в национална трупа, певицата е изиграла редица вълнуващи образи. И въпреки че има зад гърба си доста участия в мюзикъли – на Андрю Лойд Уебър  –  „Евита” и „Иосиф и фантастичната му пъстроцветна дреха”, Марияна с особено вълнение разказва за последното предизвикателство  –  „Котките”. Хитовият бродуейски мюзикъл пълни салоните и от есента отново обещава триумфално завръщане на отремонтираната сцена на МТ.

Много хубаво представление, невероятно е усещането да играеш нещо толкова различно. Много е важна ролята на хореографията  –  това е почти балетен спектакъл. Хореограф е Анна Донева. Предизвикателството идва от това, че трябва да мислиш и да се движиш като котка, но с човешки характер. Това е страхотна фитнес програма. Играя две роли в мюзикъла, разказва Марияна. Освен със сценичния успех на представлението, младата солистка се гордее и с факта, че се е научила сама да нанася доста специфичния грим.

А за трудностите на сцената, разказва с плам. С гласа е по-трудно, отколкото с пластиката на тялото. Радвам се, че ми направиха комплимент, че в гръб и без да се вижда микрофонът, съм като част от балета. Напрежението е голямо, защото всичко е на живо, не на плейбек, но и удоволствието от реакциите на публиката, от живия контакт си струват труда и тревогите, категорична е Марияна Арсенова.

Щастлива е от силния екип в Музикалния театър и се радва, че благодарение на директора проф. Донев има шанса да играе и в такива представления.

Като се замисля, всичко съм изпяла от класическите оперети. Нашата професия е професия на младостта и красотата и затова съм жадна за още и още. Коя роля бих си пожелала ли? Ще правим нова постановка на „Царицата на чардаша”. В предишната съм пяла, но се надявам да пея и сега, докато все още имам физика и визия да вляза в подобна роля. И в този смисъл мечтаната роля може да е и тази, която си изиграл стотици пъти, но искаш пак да изиграеш, признава певицата.

Марияна е една от онези звезди на националната сцена, за които (както сама признава) може се напише сапунен сериал.

Преди няколко дни се видях с една моя приятелка лекарка и тя със смях ми разказа, че животът ми може да бъде сапунен сериал или книжки дамско четиво. Имам предвид професионалния и личния живот. Аз съм от лекарско семейство. Много исках, знаех, че от мен може да стане добър лекар. Не че нашите са ме натискали. Не бях лоша ученичка, но нямаше да се преборя с химията на кандидатстудентските изпити. Затова влязох в полувисшия медицински институт. Никога не съм имала някакви много силни желания за музиката, но пък имах шанса да вляза без проблем в Музикалната академия. И да се науча, да получа хляба в ръцете си, казва Марияна.

Понякога трябва да станат някои преломни неща в живота на човек, за да може да се обърне и да каже: „Абе не ме интересува нищо около мен, искам да правя това, за което съм мечтала”. Всичко се получи, след като се разведох с моя съпруг. Казах си, че ще правя това, което искам, и реших да кандидатствам в Музикалната академия. Всяко зло за добро, връща се назад певицата.

Като жена, която се е научила да се справя с живота сама, Марияна не е от претенциозните и непоносими прими. Спазва неотлъчно само няколко правила, които са повече от задължителни  –  никакъв цигарен дим и студени безалкохолни.

Губила съм си гласа от задимена компания. Не искам да ми се случва отново. Преди спектакъл спя до късно, за да може вечерта да съм в кондиция. А иначе  –  от сутрин до вечер танц, пластика, пеене, репетиции, грим. Трудно е човек да свикне да бъде органичен на сцената  –  не да мисли как се движи, докато пее, а нещата да идват отвътре. Трябва да владееш текста до съвършенство, защото, ако подадеш грешна дума, колегата ти няма да реагира, разкрива тайните на професията си Марияна Арсенова.

Не крие, че както във всяка среда се случва да се чуят клюки и неприятни коментари.

Чувала съм какво ли не за себе си. В началото се разстройвах, не спях. После разбрах, че не мога да променя нещата. Благодарна съм на господ, че не ме е изправял пред такива изпитания, които да ме откажат от нещата, които правя с любов. Винаги съм се борила с трудните моменти и съм се старала да влагам цялата си любов и енергия в ролята, която градя. А сега  –  днес, мога да кажа, че съм сбъднала хармонията и между личния и професионалния си живот. Научих се, че двете неща не трябва да се смесват. И човекът до мен ме цени и разбира, не гледа на мен просто като някаква звезда от сцената. Щастлива съм, защото съм в равновесие със себе си и хората, които обичам.

Певицата не крие, че дължи много на семейството си. Не само за подкрепата в трудните моменти, когато променя живота си, но и заради таланта, който носи в гените си. Майка й като студентка по медицина е солист на Академичния хор. Вуйчо й играе в Студентския театър в Москва, където е учи криминалистика. Баба също пеела много хубаво и свирела на мандолина.